Блогът на Станимир Тодоров

Продуктите на Tommee Tippee представени в ZaMoetoBebe.com

miro — Sun, 13 May 2012 06:18:12 +0000

Положените усилия на един сплотен колектив най- после дадоха резултат и в интернет пространството вече отвори врати най- новият онлайн магазин ZaMoetoBebe.com . В магазина можете да намерите всичко което се предлага на европейският пазар от марката Tommee Tippee – качествени стоки за вашето бебе от най- високо качество. Какво отличава ZaMoetoBebe.com от другите онлайн магазини на пазара? – Това, че всички продукти които виждате са налични на склад, могат да бъдат поръчани веднага и да ви бъдат доставени незабавно! Също така с всяка покупка в сайта печелите клиентски точки, които могат да бъдат използвани за закупуване на продукти при следваща поръчка. Сайтът предлага за вашето бебе чаши, шишета, уреди, лъжици, лигавници, купи, залъгалки, дъвкалки, биберони, аксесоари на препоръчаните от достачика на Томи Типи България цени! Да пожелаем успех на ZaMoetoBebe.com и на всички, които предпочетоха продуктите на Томи Типи. Разгледайте и фен страницата на сайта: http://www.facebook.com/ZaMoetoBebe където ще намерите полезна информация, новости и интересни видео клипове.

Ориз с пилешки филета и доматен сос

miro — Tue, 06 Mar 2012 19:14:00 +0000

Това е вариация на пилешките филета с ориз на Йоана които много харесвам и готвя понякога, но този път реших да импровизирам. Ето и рецептата:

Продукти:

- няколко супени лъжици зехтин

- 400 гр. пилешко филе

- чаена чаша ориз (използвах Арборио, добър за ризото)

- 1 консерва (400 гр.) белени нарязани домати

- глава лук

- 3-4 скилидки чесън

- бучка масло

- подправки: сол, чер пипер, розмарин, малко босилек

- за заливката: половин кофичка заквасена сметана (200 гр.) и около 150 гр. кашкавал

Загрейте зехтина в дълбок тефлонов тиган или тенджерка и запържете в него филетата до зачервяване. Отстранете ги в чиния и в мазнината запържете лук. Добавете чесъна и го запържете много малко. Добавете консервата домати. Варете докато водата се изпари, но нека соса да остане полутечен. Добавете ориза и разбъркайте. След това добавете 2 чаени чаши гореща вода и оставете на бавен огън ориза да набъбне. в този момент е ред на подправките – сол на вкус, босилек, розмарин. В даден момент ще се наложи да добавите още малко вода- от половин до 1 чаена чаша. Вие преценете и варете ориза до готовност. Добавете пилешките филета и разбъркайте.

Заливка: Настържете кашкавала и го омесете със заквасената сметана.

Прехвърлете ориза с пиле в тавичка и отгоре намажете със заливката. Поръсете със нарязаната на парченца бучка масло.

Печете на 160 – 180 градуса във фурната на вентилатор до готовност.

На мен ми хареса резултата, надявам се и на вас. Към ястието си хапнах зелени маслини с чушка и пийнах чаша от едно много специално вино :) . Комбинацията е добра.

Приятен апетит!

Лазаня с кори Barilla

miro — Mon, 09 Jan 2012 20:12:01 +0000

В хранителните магазини се продават хубави кори за лазаня с марка Barilla. На кутията има рецепта за тази чудесна лазаня която е изпитана като рецепта и е много вкусна. Силно ви я препоръчвам. По- надолу ще намерите рецептата за лазаня която не е 1:1 като на кутията, но е за малко по- малка тава. По тази рецепта излизат около 6 големи порции.

Лазаня със сос Болонез

Плънка: Една глава лук, 1 морков и 3-4 скилидки чесън се задушават в 4 с.лъжици зехтин. Добовят се 500 гр кайма и се запържва. Прибавят се 400 гр. белени домати и 100 гр. доматено пюре, разтворено във вода (около 2 чаши). Подправя се с 2 кубчета зеленчуков бульон, риган и други подправки, според вкуса ви. Ако е необходимо се долива топла вода. Оставя се на слаб котлон да поври около 30 минути.
Сос Бешамел: Разтопяват се 60 гр. масло. Към него се прибавят 60 гр (3 с.л.) брашно. Бавно се сипва и 1 л. мляко като се внимава да не се образуват бучки. Посолява се на вкус, добавя се щипка индийско орехче и се оставя да ври докато се сгъсти като се разбърква непрекъснато (На слаб котлон отнема около 30-40 минути. Не спирайте да бъркате! ).
Приготовление: Тавичката се намазва с масло и на дъното се сипва по малко от плънката и от соса Бешамел. Покрива се с листове лазаня върху които се сипва от месната плънка, соса Бешамел и се поръсва с пармезан (става и с кашкавал). Продължава се редуването по същия начин като се правят максимум 5 реда. Най-отгоре се залива с плънката с месо и обилно се покрива със соса Бешамел. Покрива се с настърган кашкавал. Пече се в предварително загрята фурна на 250 градуса 20 минути. След като се извади от фурната се оставя да престои десетина минути преди сервиране. Но за да стегне хубаво е по- добре да престои поне час.

Добър апетит!

Искам да карам велосипед. Но къде?

miro — Tue, 24 May 2011 19:42:08 +0000

В последно време все повече хора избраха велосипеда за приятно прекарване на свободното си време. В София обаче, въпреки всички усилия напоследък е трудно да се практикува този спорт. По улиците са колите, по тротоарите пешеходците. Остават парковете. Но те също се оказват пренаселени. Особено Южният парк през уикенда, а и не само се задъхва от хора, атракциони, улични музиканти… Същото е и с Борисовата градина, макар, че е по- голяма. Другият вариант е Витоша, но аз лично съм против колоезденето по туристическите маршрути тъй като пътеките се изравят и стават трудни за ходене. Къде да отидем? В Западен парк! Изглежда софиянци които живеят в центъра или по- на юг никога не са се сещали за тази възможност. Реших да проуча как стоят нещата. Тъй като живея в центъра избрах да достигна до парка през бул. Стамболийски. Не се оказа мисия невъзможна защото тротоарите са относително широки и за тези които не биха желали да карат сред колите преминаването е напълно възможно. Още повече, че в един момент се появява и локално платно вляво, посока център – западен парк. Стигате до парка точно там където е обръщалото на автобусите. Ще видите стълби и примамлива пътека. Човек би си казал: Аха, ето го входа на парка. Грешка! Този вход води до циганско гето, не ходете натам. Завийте надясно по ул. Западна и следете вляво парка. След около 200 м. ще видите път навътре в парка. Свийте по него и вече сте в гората. Оттам ще пресечете ЖП линията. После карайте на воля. Няма начин да се загубите защото всички пътеки рано или късно отвеждат до някоя от централните алеи. Ако пропуснете гореспоменатата отбивка продължете до края на ул. Западна, и влезте оттам в парка (отново пресичайки ЖП линията). Надясно ще ви се паднат централната алея до бул. Сливница, а наляво локални алеи до Люлин 6. Приятно ме изненада, че парка в никой случай не изглежда запуснат, напротив, тревните площи са окосени, няма счупени пейки. Хората от района го използват за джогинг, колоездене или просто за разходка. През 50-те години на XX век Западен парк е създаден като лесопаркова система с паркова и представителна част. Били са изградени летен театър, три ресторанта, алпинеум, развлекателен кът и фонтан. Днес нищо от това не е останало, но все си мисля дали това не е за добро… В наши дни подробният устройствен план предвижда изграждането на съвременен атракционен център. За посетителите ще бъде осигурен и паркинг на мястото на базата на фирма „Озеленяване“. За малчуганите ще има забавления като виенско колело, въртележки и влакчета, а за по-възрастните ще бъдат направени кафенета, ресторанти и места за отдих. В частта около реката ще бъде създадена спортно-рекреативна зона както с регламентирани спортни занимания, така и с неформални екстремни спортове като байкинг, пейнтбол и др. На мястото на голяма асфалтирана площадка в близост до река Суходолска ще бъде изграден спортен клуб със съблекални, четири тенис корта, комбинирана спортна площадка и фитнес на открито. На мен лично ми звучи като една бъдеща Борисова градина. И никак не ме радва. Предпочитам парка да си остане така и просто да се поддържа. По този начин се доближава повече до природата. Така, че препоръчвам на всеки който до момента не е обмислял този веломаршрут като възможност да посети това място, заслужава си!

Sony Reader PRS-950SC

miro — Sun, 09 Jan 2011 20:37:58 +0000

От известно време насам се канех да си купя четец за електронни книги. Бях се спрял по принцип на Kindle, четейки пост на Еленко главно заради хубавият e-ink Perl дисплей който не уморява очите при четене. И понеже не ми се занимаваше с митнически формалности а покрай нова година приятелско семейство беше в щатите реших да го купя чрез тях. Оказа се, че киндъл в щатите също се продава само онлайн, с изключение на веригата BestBuy където има само Kindle 3. Потърсих в нета и се натъкнах на един чудесен четец на SONY който като характеристики стои някъде между Kindle 3 (6 инча) и Kindle DX (9 инча) като размер и тип на екрана, който в случая е 7 инча. За разлика от Kindle този четец на Sony е със сензорен дисплей който е по- удачен за четене на книги особено ако се налага да се използва вграденият речник. Също така могат да се правят ръчно написани бележки по текстовете които се четат. Размерът на устройството е перфектен и се събира спокойно във вътрешния ми джоб. Тежи само около 250 грама. Няма да изброявам всички характеристики на устройството, има ги тук , но ще изброя най- важните. Перфектна четимост, лесен достъп със сензорният дисплей, Wi-fi, браузър за интернет, който макар и елементарен върши чудесна работа за четене на блогове, поща или фейсбук (препоръчват се мобилните версии на сайтовете). Може да се съхраняват и разглеждат снимки или да се слушат mp3 по време на четенето. Вградената памет може да бъде разширена с SD карта или с такава на Sony до 32 гигабайта. Батерията е издържлива – около 20 дни четене и около 10 дни при използване на wi-fi. Зарежда се с USB кабел. Оказа се, че зарядното за HTC-то ми е напълно съвместимо и зарежда устройството без проблем, което ми спести купуването на допълнително устройство към американския тип зарядно. Ето и сравнителни характеристики на 3 модела Sony Reader с 2 модела на Kindle. За кирилизацията както на Sony Reader, така и на Kindle руснаците вече са се погрижили, така, че няма защо да се мъчим и решението ни е представено наготово ето тук.

В заключение искам да кажа, че Sony Reader PRS-950SC отговаря изцяло на нуждите ми и съм много доволен от покупката.

Да си сменим паспорта

Miro — Wed, 22 Dec 2010 12:15:53 +0000

И на мен както и на мнозина от вас ми се наложи да сменя паспорта си. Силно се надявах процеса по издаването на нови документи за самоличност да се е нормализирал и опашките да са намалели, но уви! По регистрация следва да го преиздам във второ районно. Отидох там и само като видях колко народ се е струпал да чака ми стана лошо. И тъй като по принцип апликация може да се подаде във всяко районно се ориентирах към най- близкото до дома ми- 6-то на Мария Луиза. Там се издават паспорти и на чужденци. Там всичко се оказа спокойно и ставаше в ритъм и без проблем с една малка подробност. Ако не се водиш към това районно могат да ти направят само експресна услуга срещу 200 лв. (само за паспорт). Отделно кожодерите от СиБанк ти искат комисион от 12 лв. за внасяне на каса. На всичкото отгоре паспорта ми изтече през юни и трябваше да ми пишат и акт, че не съм го върнал в законовия срок от 3 месеца след изтичането на валидността му. Самият акт го пише на ръка една лелка, а аз трябваше да пиша обяснение защо не съм го върнал сякаш някого го интересува). Акта не може да се плати веднага, а чак след месец и глобата е 20-30 лв. Паспорта ми обаче ще е готов още утре :) Не, че ме топли много това, и без това не планирам скоро пътуване за което да ми трябва. Иначе на една табела прочетох, че вече за Сърбия и Хърватска официално паспорт не е необходим. Като заключение искам да посъветвам живеещите в София ако все пак 200 лв. не са им жизнено важни да изкарат до следващата заплата все пак да ги прежалят. Поне ще съхранят здравето и нервите си.

Модерните болести

miro — Tue, 30 Nov 2010 16:43:14 +0000

Всеки ден медиите алармират, че сме длъжни да опазим природата, да пестим природните ресурси, да рециклираме.

Не са ли обаче важни и човешките ресурси и как да опазим самите нас?

Навярно много от вас, читатели на този блог работят на бюро през целия ден, след което сядат на компютъра и у дома. В резултат на което всички ние се оплакваме от болки в гърба, ръцете, стойката ни се променя, превръщаме се в придатък на машината. Преди време бях чел статия, че ако хората имат подобен начин дълго време след няколко поколения хората ще са с малки хилави телца и огромни глави.

Но да се върнем в настоящето.

Миналата година като се събудих една сутрин стаята се въртеше около мен и не станах от леглото до обяд. Помислих, че ми е паднало кръвното налягане. Пих кафе, ядох шоколади, но нищо не помогна. Прочетох в нета, че може би имам нарушение на вестибуларният апарат и следва да посетя невролог.

Така и направих. След обстоен преглед, рентгенова снимка на шийни прешлени и изследване на кръвоносните съдове се оказа, че няма физическа причина да съм в това положение. Лекарят приложи общоприетият метод – изписа ми Бетасерк. Пих го известно време и проблемът отшумя.

Тази година, след едногодишна пауза същият проблем се върна отново със страшна сила. Не само като се събудих светът се въртеше около мен, но също така ми се гадеше. Естествено, първата ми реакция беше да посегна отново към бетасерк. Ходих на лекар, правих отново изследвания, включително кръвна картина, изследване на вътрешни органи, керъвоносни съдове, всичко! Резултат – физически здрав съм.

Казаха ми да продължа да си пия хапчетата. Няколко дни след това ми се появиха силни плекситни болки в гърба. За тях ми се наложи да пия волтарен на таблети. Беше трагедия – по- рязко движение и ми се вие свят. Извъртя глава и ме прерязва болка в гърба.

Една позната ме посъветва да опитам с масаж. И о, чудо, оказа се, че точно това е решението на проблема ми. Направих 4 процедури през ден цялостен спортен масаж. След това разредих масажите веднъж седмично. Започнах да редувам класически с юмейхо масаж. В резултат спрях всички обезболяващи и бетасерк след като го бях пил повече от 3 седмици и сега съм като нов.

Очевидно, че проблемът е бил чисто физически – принудителната поза в която работим с компютър. Иначе аз съм човек който спортува, по 3 пъти седмично съм на фитнес, бягам на пътека, вдигам тежести, но явно това не е достатъчно.

Та съвета ми е, ако ви се явят подобни проблеми не изключвайте и масажа като възможност за справяне с болежките и за връщане хармонията в тялото ви!

Новата ми придобивка – HTC Desire HD

miro — Tue, 23 Nov 2010 20:19:31 +0000

Наскоро поради напредването на технологиите и необходимостта от осъвременяване на моят стар Qtek 9000 на HTC с Windows mobile операционна система реших да си закупя нов джобен компютър. На пазара излезе новият iPhone 4 и тъкмо да се реша да го купя Боян Юруков в статия в блога си похвали HTC Desire Z и се оплака от старият си iPhone. И тъй като вече бях ползвал HTC, а съм любопитен към операционната система Android, още повече че е с отворен код и има много безплатни приложения реших да си купя HTC Desire HD, тъй като по принцип не пиша много в движение и не ми е необходима хардуерна клавиатура. След кратко изчакване имах възможност да си го закупя от М-тел в магазина им до пл. Славейков – имаха една бройка в налчност, току що я бяха получили. Изборът ми се оказа особено сполучлив. Днес съм горд притежател на това малко чудо на технологията. Разбира се не съм програмист нито професионален ползвател, но ето плюсовете на този смартфон:

1. Голям дисплей – без проблем се вижда всяко приложение. Страниците в интернет се отварят бързо и с жестове на пръстите могат да се настройват изгледите им. Тоест без проблем се чете текста на какъвто шрифт си пожелаеш.

2. Супер бърз 1 Гхц процесор. Наистина всичко се отваря светкавично и машината не се задъхва тъй като разполага с достатъчно оперативна памет – 768 мегабайта. Отделно самият телефон има памет 1,5 Гигабайта.

3. Версията на Андроид софтуера е 2.2 (Froyo) което предполага поддръжка на Adobe Flash 10.1.

4. Телефона е доста лек, само 164 гр. В първият момент дисплеят му ми се стори огромен, но след като му свикнах сега ми се виждат малки дисплеите на телефоните на хората наоколо :)

5. Възможността за лесно изтегляне на безплатни програми от Андроид маркет не е за пренебрегване. Изтеглих си доста полезни приложения.

6. Системата за навигация използва много безплатни карти на базата на Root66. Все още не съм я използвал и нямам преки впечатления.

7. Интеграцията на приложенията които ползвам е отлична и използването е лесно – Gmail, Twiter, Facebook, WordPress, Календар. Безжичният интернет, предоставен от М-тел е с добра скорост и позволява дори гледане онлайн на клипове от YouTube без никакъв проблем.

Има и още много неща за които не се сещам в момента а и бих ви отегчил ако ги изброя, има достатъчно ревюта и спецификации. За момента нещата които не ми допадат са следните:

1. Батерията издържа малко- максимум 1 ден и то не при интензивно натоварване. Налага се или да си нося Ю Ес Би кабела с мен или да си купя от Ebay резервни батерии със зарядно. Поръчах такива, още не са пристигнали.

2. Снимането с камерата (с впечатляващите 8 мегапиксела) изисква здрава ръка. Всяко потрепване размазва образа. Същото е и видеото – ако прекалено много се движиш образа накъсва. Но това е камера на телефон все пак.

Толкова засега, ще се радвам на коментари и лични впечатления от ваша страна!

Електронен търговски регистър

miro — Tue, 23 Nov 2010 19:18:23 +0000

Тази вечер по БТВ гледах репортаж за ефективността на държавната администрация, колко време губи на търговците, и че таксите събирани от агенциите се използват за допълнително материално стимулиране на служителите, като същите такси не са определени на разходооправдателен принцип, а по някаква непонятна схема. И тъй като в репортажа бяха показани гишетата на търговският регистър реших да ви разкажа моята история, която все още е с отворен край. Ето какво се случи:

Съгласно закона както знаете всяка фирма, вписана в търговският регистър е длъжна да обяви публично годишните си счетоводни отчети за 2007, 2008, 2009 г. Реших да го направя и аз като един съвестен данъкоплатец. И за да не чакам опашки в сградата на агенцията и за да спестя 15 лв. (при внасяне документи на гише таксата е 50 лв. А по електронен път 35 лв.), време и нерви, а и ресурс на държавната администрация реших да го направя по електронен път.

Електронният път поне за мен се оказа не само по- бавен и труден, но и 2 пъти по- скъп.

По- надолу хронологично описвам какво се случи.

Сагата продължава и в момента и отчетите все още не са обявени. Ето защо:

24.06.2010 г.

Изпращам по електронен път заявлението и сканираните ГФО (годишни финансови отчети) за 2007, 2008, 2009. Отделно по електронен път плащам такса от 35 лв.

22.07.2010 !

Отказ от служител Албена Дафинова

Мотиви:

1. Липсва доказателство за платена държавна такса за извършване на обявяването (тоест копие от платежното не е прикрепено към документите).

2. Липсват данни в протокола дали на общото събрание е присъствал третият съдружник (третият съдружник е с миноритарен дял 20% и по дружествен договор не е управител на дружеството а само акционер)

25.07.2010

Пускам ново заявление като прикрепвам протоколи от събрание с подпис на третият съдружник и копие от платежното за вече платената държавна такса.

20.08.2010!

Отказ от служител Мариян Тодоров

Мотиви:

Към заявлението не е приложена като отделен документ декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР – за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове.

24.08.2010

Пускам отново всички документи като прилагам и въпросната декларация (такава вече съм приложил в първоначалното заявление.

13.09.2010

Отказ от служител Красимира Димова

Мотиви:

Агенцията по вписванията е сезирана с искане за обявяване на същия акт, но предвид това, че се касае за друго заявление се дължи плащането на нова такса, т.е. плащането на дължимата държавна такса касае конкретното регистърно производство. Не е предвидена възможност една и съща държавна такса да се ползва по различни заявления.

17.09.2010

Плащам втора поред такса, прикрепвам копие от платежното. В отделен регистър прикрепвам документите от последният отказ.

04.10.2010

Отказ от служител София Терпи Тиен

Мотиви:

Заявено е обявяване на документ за платена държавна такса. Документът не подлежи на обявяване (арг. чл.5 от Закона за търговския регистър). Не е приложена декларация по чл.13 ал.4 от Закона за търговския регистър за истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, подписана от управителя, той и заявител. При подаване на ново заявление след отказ следва да се представи нова декларация, съгласно чл.26 ал.2от Закона за търговския регистър, изречение второ. (Тоест не мога да обявявам само платена такса, а трябва конкретно да обявя и документ, въпреки, че отделно съм прикрепил документите от предишни откази. Въпреки, че не мога да обявя само платена такса следвало да прикрепя декларация по чл. 13 за обявяване истинността на данните в заявлението)

05.10.2010

Обявявам един от документите по списъка колкото да има такъв (нали вече съм ги обявил преди това), прикрепвам декларация, прикрепвам платежното (вторите 35 лв. Които платих) и изпращам.

26.10.2010!

Отказ от служител Албена Дафинова

Мотиви:

Представеният документ за внесена държавна такса е удостоверил внасянето й по предходното заявление – рег. № …. от 17.09.2010г., по което е постановен отказ. При подаване на ново заявление се дължи нова такса . (тоест следва да платя нови 35 лв.)

09.11.2010

Плащам такса за трети път (дотук 3х35 лв. = 105 лв.) Прикрепвам документите, копие от платежно, декларация за истиноостта на документите и всички предишни документи които вече съм представял.

23.11.2010

Все още заявлението ми е със статус „Обработва се“ в търговският регистър. Явно в момента се обмисля какъв да е следващият мотив за отказ за да поискат още 35 лв…

Питам се следното: Ако Някой бъде върнат на гише в агенцията искат ли му при второто идване да плати нова такса. Защо обработката на документите в електронен вариант отнема толкова много време и защо всяко заявление се гледа винаги от различен служител? Ако в резултат на тази сага бъда глобен, че съм пропуснал сроковете за обявяване на отчетите вината изцяло моя ли е? Във всеки отказ пише, че може да се обжалва само в Административен съд, но не и при тях. Защо?

Успех на всички на които им се налага да минат по същият път и дано тази статия да ви е била от полза за да избегнете моите (?) грешки.

Има и такива местности

miro — Wed, 14 Apr 2010 13:57:31 +0000

Днес работейки по едни документи се натъкнах на нотариален акт в който беше описана местността където се намира имота. Досега не бях чувал за местност „Пърди Магаре“ край Сандански, но се надявам да са изгонили пръдливите магарета, тъй като там вече са се нанесли горди собственици на апартаменти :)